Реформа на облеклото

сряда, 11 септември 2013 г. Heiston ,

Chern Chasovnik
В средата на ХІХ век в българското облекло цари модата алафранга – панталон, бяла риза, жилетка, с часовник на синджирче в джоба, вталено сако, вълнени чорапи плитки обувки. Тази мода е повлияна от европейската, но има елементи от традиционното мъжко облекло. При женския костюм навлизането на западната мода е също своеобразно, пречупено през патриархалния морал и с няколко десетилетия по-късно. Едва през 60-те – 70-те години на ХІХ век европейската мода се възприема у нас с всичките й особености. В определени обществени кръгове започва носенето на кринолина, корсета, на чантите и обувки по европейски стил. Влиянието на Западна Европа е по-слабо отколкото на Цариград и Русия. В края на ХІХ и началото на ХХ век противоречията на епохата намират своето отражение в облеклото на Европа, изразяващо се както в стремеж към разкош, така и в протест против господствуващата мода и в първите стъпки към истинска демократизация на модата. Издига се значението на облеклото за здравето и хигиената на човека. Очевидна става необходимостта от реформа в облеклото. Задачите на модата и задачите на хигиената започват да се сблъскват. Началото на реформата в облеклото поставя Америка. Още през 70-те години на ХІХ век се публикуват серия съчинения на тема реформа на женския костюм. Появява се трудът „Облекло, здраве и красота”. Истинската реформа в облеклото настъпва след Първата световна война и Октомврийската революция. Налагат се късата рокля, часовникът, жакетът и мантото. Всекидневното облекло все повече придобива спортен характер. Като отзвук от старата мода остават само коланите за ханша. Този процес на демократизация на облеклото се обуславя от повишаването на жизненото равнище и стандарта на живот, от еманципацията на жените и тяхната самостоятелност, миграцията на населението, усилената урбанизация  - от селото към града, увеличаването на заетите с умствен труд, ускоряването на темпа на живота. В следвоенните години тенденцията на модата се изменя на всеки шест месеца в съответствие с предложенията на сезонните колекции на модните къщи и институти. Дълъг е списъкът на видовете облекло и бижута през различните епохи и пи отделните народи – дълги и къси, въздушни и тежки, прости и сложни, удобни и разкошни, военни и щатски и много други. Продължителен е периодът на страданията от неудобното, тежко и нехигиенично облекло. Дълга и упорита е борбата срещу господствуващата мода.



Leave a Reply

Предоставено от Blogger.