В средата на ХІХ век в българското облекло цари модата
алафранга – панталон, бяла риза, жилетка, с часовник на синджирче в джоба,
вталено сако, вълнени чорапи плитки обувки. Тази мода е повлияна от
европейската, но има елементи от традиционното мъжко облекло. При женския
костюм навлизането на западната мода е също своеобразно, пречупено през
патриархалния морал и с няколко десетилетия по-късно. Едва през 60-те – 70-те
години на ХІХ век европейската мода се възприема у нас с всичките й особености.
В определени обществени кръгове започва носенето на кринолина, корсета, на
чантите и обувки по европейски стил. Влиянието на Западна Европа е по-слабо
отколкото на Цариград и Русия. В края на ХІХ и началото на ХХ век
противоречията на епохата намират своето отражение в облеклото на Европа,
изразяващо се както в стремеж към разкош, така и в протест против
господствуващата мода и в първите стъпки към истинска демократизация на модата.
Издига се значението на облеклото за здравето и хигиената на човека. Очевидна
става необходимостта от реформа в облеклото. Задачите на модата и задачите на
хигиената започват да се сблъскват. Началото на реформата в облеклото поставя Америка.
Още през 70-те години на ХІХ век се публикуват серия съчинения на тема реформа
на женския костюм. Появява се трудът „Облекло, здраве и красота”. Истинската
реформа в облеклото настъпва след Първата световна война и Октомврийската
революция. Налагат се късата рокля, часовникът, жакетът и мантото. Всекидневното облекло
все повече придобива спортен характер. Като отзвук от старата мода остават само
коланите за ханша. Този процес на демократизация на облеклото се обуславя от
повишаването на жизненото равнище и стандарта на живот, от еманципацията на
жените и тяхната самостоятелност, миграцията на населението, усилената
урбанизация - от селото към града,
увеличаването на заетите с умствен труд, ускоряването на темпа на живота. В
следвоенните години тенденцията на модата се изменя на всеки шест месеца в
съответствие с предложенията на сезонните колекции на модните къщи и институти.
Дълъг е списъкът на видовете облекло и бижута през различните епохи и пи
отделните народи – дълги и къси, въздушни и тежки, прости и сложни, удобни и
разкошни, военни и щатски и много други. Продължителен е периодът на
страданията от неудобното, тежко и нехигиенично облекло. Дълга и упорита е
борбата срещу господствуващата мода.
Предоставено от Blogger.